Невидимата ръка във вериги

На свободния пазар цените са дефлационни, което означава, че стоките поевтиняват с времето.

През 1776 г. шотландският философ Адам Смит въвежда концепция, която ще оформи икономическото мислене за векове: Невидимата ръка. В своето произведение „Богатството на народите” Смит твърди, че индивидите, преследващи собствения си икономически интерес, неволно допринасят за общото благо на обществото. Пекарят пече хляб не от алтруизъм, а за да си изкарва прехраната. Пристига друг пекар, за да се конкурира за клиенти. Органичната конкуренция принуждава и двамата да произвеждат възможно най-добрия продукт на възможно най-ниската цена. Без централен плановик, който да ръководи процеса, пазарът се самоорганизира, за да разпределя ресурсите ефективно и да обслужва нуждите на потребителите.

Този елегантен механизъм, спонтанният ред, който възниква от милиони свободни индивиди, извършващи доброволни размени, е генерирал повече просперитет, измъкнал е повече хора от бедността и е произвел повече иновации от всяка планова икономика в историята. Но Невидимата ръка изисква едно критично условие, за да функционира правилно: честни пари. Когато една валута може да бъде възпроизвеждана безкрайно от централен субект, дефлационната екосистема на Невидимата ръка, където стоките естествено поевтиняват с времето чрез конкуренция и иновации, се заменя с инфлационна екосистема на невидимата пропаст. Парите в портфейлите ни се разпадат с времето, защото централният субект печата повече от тях, за да поддържа цикъла на дълга. Цените се покачват не защото стоките са станали по-ценни, а защото разчетната единица е обезценена.

В тази корумпирана среда свободният пазар престава да бъде свободен. Бизнесите вече не се конкурират предимно въз основа на заслуги, иновации и истинско създаване на стойност. Те се конкурират за достъп до евтин капитал, държавни договори и близост до печатарката за пари. Това води до появата на така наречените от икономистите компании зомбита, бизнеси, които генерират недостатъчна печалба, за да обслужват дълговете си, но остават живи благодарение на изкуствено ниските лихвени проценти и непрекъснатото инжектиране на новонапечатани пари във финансовата система.

Тези компании зомбита източват ресурси от продуктивни сектори, изместват истинските иновации и създават раздута, крехка икономика, изградена върху хартиени искове. Във фиатния свят финансовите игри имат по-голямо значение от създаването на реална стойност. Най-високо възнаграждаваните умения не са инженерството, науката или занаятчийството, а финансовото инженерство, изкуството да се извлича богатство от система, създадена да възнаграждава извличането пред производството.

Биткойн е единствената форма на пари, която може да възстанови Невидимата ръка на Адам Смит до пълната ѝ функция. Тъй като предлагането му не може да бъде манипулирано, тъй като правилата му се прилагат еднакво за всички участници и тъй като налага реални разходи за измами и нечестност, Биткойн създава условия за истински свободен пазар, такъв, където цените отразяват действителното търсене и предлагане, където конкуренцията води до истинско подобрение и където дефлационният натиск на иновациите е позволен да облагодетелства потребителите, вместо да бъде поглъщан от паричното разширяване. При Биткойн стандарт, Невидимата ръка е освободена.